CHRONIC OCCUPATIONAL STRESS IN HEALTH CARE PROFESSIONALS DURING A PANDEMIC
Keywords:
healthcare professionals, stress, work environment, burn outAbstract
Social and economic crises in society cause risk situations in different groups of people. Occupational stress can be seen as a health problem, and burnout syndrome as a state of insurmountable, chronic stress, which is most often the result of work environment factors focused on the appropriate psychological personality type. For healthcare professionals, it is a state of burnout that causes direct and indirect harm to both personal health and the health of the patient. Professional exhaustion includes several stages of manifestation, one of which is the well-known rapid work syndrome, a concept introduced by Freudenberger and Masla in 1974. The study aims to examine the degree of occupational incineration among health care professionals from emergency, intensive and therapeutic wards of the university hospitals in the city of Ruse in the conditions of a pandemic by COVID 19. In the period 01.05.2021. - 31.05.2021 the opinion of 106 health care specialists from UMHAT "Kanev" AD and UMHAT "Medica" OOD was studied. The analysis of the results is a basis for the following conclusions: the most affected are the respondents from the intensive care units, which is comparable to the dynamics of the work process and the volume of the care provided to the patients - for this group predominates a high level of emotional exhaustion, followed by a high level of depersonalization and low level of workability; аmong health care professionals in the emergency departments there is a moderate level of manifestation of burnout syndrome - the dynamics of daily activities in them has largely preserved their ability to work. Also one-third of all study participants had a moderate level of burnout, predisposing the application of techniques for handling and overcoming the stress in the workplace.
References
Будева С., & Вероника Спасова В. (2018). Професионално „прегаряне“ и удовлетвореност от работата в системата на социални услуги за лица с ментални увреждания. Е-списание СОЦИАЛНА РАБОТА , брой 1, стр.64-80.
Вълчева, А. (2020). Синдром на емоционално прегаряне сред социални работници – съвременни аспекти, разпространение и значимост. РУ „Ангел Кънчев.
Георгиева К., & Стоянов Д. (2018). Сравнително изследване на професионалното изпепеляване в рискови професионални групи: акцент върху диспозиции на личността и психологическия климат. Българско списание за психиатрия, Vol. 3 (4), 288-296.
Дичева Е. (2013). Превенция на синдрома „Бърнаут“ в работата на социалния работник. Управление и образование, том ІХ (4).
Недева Т., Шербанов О., & Захариева К. (2020). Има ли Витамин Д терапевтична роля в пандемията с КОВИД-19. Известия на Съюза на учените – Русе, Серия 4, Медицина и екология, стр. 5.
Писева Д. (2005). Психопатология при екстремални условия на труд и бит. В: Психиатрия и психология, Арсо.
Петков А., и кол. (1997). Влияние на работната среда върху дейността на медицинските сестри. Социална медицина 2, 35 – 39.
Панев А., Вичев, М., & Панайотов К. (2014). Човешки ресурси в здравната система през периода 1970-2012г. Научни трудове на Русенски университет, , брой том 53, серия 8.3.
Събев Н. (2021). Оccupational stress and demotivation - risk factors in human resources management. Knowledge-International Jornal, vol.44.2, стр.203.
Стоянов Д., п/р (2012). Личност, психоклимат и синдром на професионалното изпепеляване - ръководство за диагностика и превенция на бърн аут синдрома при здравни професионалисти. София, изд. Изток-Запад.
Томов Т. (2021). Бърнаут: „изгарят“ тези, които „горят“ в работата си. Сп. Noblesse Oblige, бр. 7, стр. 75.
Христов Ж., & Стоянов Д. (2011). Синдроми на професионално изпепеляване в здравеопазването. Психология и медицина, п/р Проф. Н. Маджирова, МИ „Райкова“.
Ценова Б. (2015). Стрес и психично здраве при работа – перспективи от гледна точка на здравето, политиката и бизнеса. сп. Здраве и безопасност при работа, т.1, кн.1, 13-26.
Шопов Д., Торньова Б., & Райкова Ек. (2009). Психоклиматът в болничните отделения като фактор за повишаване качеството на медицинското обслужване. Обща медицина, 1: 30-34.
Водопьянова, Н., & Старченкова Е. (2016). Синдром выгорания: диагностика и профилактика. ООД Питер Пресс, Санкт – Петербург.
Denitsa Vasileva, D. (2020). Is there a place for kinesitherapy in the treatment of patients with covid – 19?. University of Ruse and Union of Scientists, Bulgaria.
