TO THE HISTORY OF THE EPITE IN BULGARIAN LITERATURE
DOI:
https://doi.org/10.35120/kij5405769bKeywords:
epithet, types of epithetsAbstract
The subject of the article is the study of the epithet in part of the Bulgarian poetry. The purpose of the
work is to determine the predominant types of epithets from the Renaissance to the Symbolists. In accordance with a
basic division of epithets as traditional and deviant, an attempt has been made to see the predominant types of
epithets. It turns out that objective, non-individualizing epithets predominate next to symbolists. The work is
saturated with sufficient source material.
References
Андрейчин, Л. (1962). Старина и традиция в изразните средства на народното творчество. – В: Език и стил
на българските писатели. Кн. 1. София: БАН,
Баева, А. (2009). Код, жанр и стил в новобългарската литература от ХІХ век. Силистра: Ритт,
Венедиктов, Г. К. (1990). Болгарский литературный язык эпохи Возрождения. Москва: Наука,
Жечев, Т. (1975). Българският Великден или страстите български. София: Народна младеж,
Жирмунский, В. (1928). Вопросы теории литературы. Статьи 1916-1926. Ленинград,
Пенев, Б. (1977). История на новата българска литература. Т.3. София: Български писател,
Попвасилев, Ст. (1933). Българският писател и родната реч. Кн. І. София: Хемус,
Попвасилев, Ст. (1959).Строители на родната реч Кн. ІІ. София: Български писател,
Радев, Ив. (1997). История на българската литература през Възраждането. Велико Търново,
Perelman, Ch. (1970). Classicisme et romantisme dans l` argumentation. – Travaux de la Faculte de Fhilosophie et
Lettres. T. XІiii, Bruxeles
